Белият албум на българските спасители
Колкото и да ѝ се сърдим, миналата 2020 година донесе и някои хубави неща. Едно от тях се появи в последните ѝ дни, тъкмо преди Коледа и това е дебелият, бял фотоалбум „ О, спомняте ли си, госпожо? “ — луксозна хартиена версия на едноименната Facebook страница ня фоторепортера Веселин Боришев. Съдържа 274 страници с цветни снимки (и текстове) и усъвършенства тонуса, концентрацията и най-вече паметта на гласоподавателите, които рядко помнят по-дълго от 4 години (затова и мандите нормално са 4-годишни). Снимките имат и антиносталгично деяние.
Някъде при започване на предишния век Симеон Радев написа за Строителите на (тогавашната) модерна България, а не щеш ли 100 години по-късно фоторепортерът Веселин Боришев засне и „ спасителите “ на (сегашната) съвременна България - тези от последните 20 години. Направи го до момента в който работеше за медиите - вестители и кръстители на новите ни „ спасители “. А те не са по никакъв начин малко.
Книгата стартира със завръщането на един някогашен цар и неговия някогашен бодигард, продължава с доста някогашни секрети сътрудници, бивши болшевик и даже някогашни демократи-тарикати — и завършва с опитите за изваждането от властта на някогашния телохранител на някогашния цар. Нашето настояще, изградено от минали хора. Така става, когато не помним ясно дори последните пет години, да не приказваме за 10 или 20.
Но фотоархивите помнят и Боришев стартира да вади фотосите. Както е известно, една снимка коства хиляда думи, от време на време и повече, в случай че е направена от него. Първо стартира да ги качва в Интернет, така се появи Фейсбук страницата „ О, спомняте ли си, госпожо? “, която бързо набра популярност с кадри от последните 20 години. Кадри, запечатали събития, физиономии и феномени, които би трябвало да ни висят като обеци по ушите, само че са всеобщо забравени. А преди към шест месеца, до момента в който пиел бира с другар журналист на автора му хрумва да направи книга.
„ И тръгнахме — споделя Боришев. — дарителски сметки, платформи не стават, банки ме бавят … пъкъл. Междувременно ползата към страницата избухна и виждам, че има смисъл… Обаче исках да ми мирише на хартия. Всичко стои по-добре на хартия! “.
След известни премеждия и някои непредвидени разноски, даренията стартират да идват. От 5 лв. до 300 евро и всичко сред тях. Повечето, разбира се, са по-малките, само че към 200 донори съумяват да съберат необходимите пари за изработването на книгата в печатница, която е предложила да я направи на производствени цени, без облага. Приятелят публицист е Светослав Метанов, който дружно с Емил Тонев, е създател на текстовете към фотосите. Оформлението е дело на Милена Вълнароваа, в екипа, работил над изданието е и коректората Мария Венедикова.
Ден преди Коледа Боришев се оказал с 500 книги, складирани в хола. Повечето от донорите към този момент са си получили бройките, други са дарили в допълнение по 50 лв., за да я получат. До през днешния ден, 1 януари от 500-те бройки са останали към 30. Който се интересува по какъв начин да се снабди, може да погледна във Facebook страницата и да разбере какво би трябвало да направи. Там Боришев е разгласил и отчет на направените дотук разноски.
Той към този момент работи по идващия си, по-личен план - който поради привързаността му към хартията е логически - нарича го „ Хартиен фейсбук “. За целта във всяка книга, получена от донор, има по една пощенска картичка, надписана с адреса на Боришев и със залепена пощенска марка. Авторът горещо моли читателите, да напишат мнението си за книгата, даже и да се единствено от три букви.
После би трябвало единствено да пуснат картичка в най-близката пощенска кутия. Всяка картичка е част от един огромен пъзел от петстотин картички с размери 240/315 см със снимка на Боришев. Дали и до каква степен неговият образ ще бъде приключен, зависи единствено от читателите му. А какво ще се случи с изображението, следва да разберем.
И най-после, защото отпечатаните бройки към този момент са на приключване, авторът събира поръчки за спомагателен тираж. Само че в случай че се съберат задоволително, новият тираж няма да бъде бял, като Белия албум на „ Бийтълс “, а с отрицателна, черна обложка (като Черния албум на „ Металика “). Боришев има и още една нова концепция, към момента в развой на обсъждане. Последната останала численост от „ Белия албум “ да бъде продадена на търг, като парите се прибавят към тези за възможния тираж на Черния албум. Името на спечелилия ще бъде сложено като донор на 20 бройки, които пък ще бъдет дарени на библиотеки, вузове, в които се учи публицистика, а за какво не и на Министерския съвет.
Някъде при започване на предишния век Симеон Радев написа за Строителите на (тогавашната) модерна България, а не щеш ли 100 години по-късно фоторепортерът Веселин Боришев засне и „ спасителите “ на (сегашната) съвременна България - тези от последните 20 години. Направи го до момента в който работеше за медиите - вестители и кръстители на новите ни „ спасители “. А те не са по никакъв начин малко.
Книгата стартира със завръщането на един някогашен цар и неговия някогашен бодигард, продължава с доста някогашни секрети сътрудници, бивши болшевик и даже някогашни демократи-тарикати — и завършва с опитите за изваждането от властта на някогашния телохранител на някогашния цар. Нашето настояще, изградено от минали хора. Така става, когато не помним ясно дори последните пет години, да не приказваме за 10 или 20.
Но фотоархивите помнят и Боришев стартира да вади фотосите. Както е известно, една снимка коства хиляда думи, от време на време и повече, в случай че е направена от него. Първо стартира да ги качва в Интернет, така се появи Фейсбук страницата „ О, спомняте ли си, госпожо? “, която бързо набра популярност с кадри от последните 20 години. Кадри, запечатали събития, физиономии и феномени, които би трябвало да ни висят като обеци по ушите, само че са всеобщо забравени. А преди към шест месеца, до момента в който пиел бира с другар журналист на автора му хрумва да направи книга.
„ И тръгнахме — споделя Боришев. — дарителски сметки, платформи не стават, банки ме бавят … пъкъл. Междувременно ползата към страницата избухна и виждам, че има смисъл… Обаче исках да ми мирише на хартия. Всичко стои по-добре на хартия! “.
След известни премеждия и някои непредвидени разноски, даренията стартират да идват. От 5 лв. до 300 евро и всичко сред тях. Повечето, разбира се, са по-малките, само че към 200 донори съумяват да съберат необходимите пари за изработването на книгата в печатница, която е предложила да я направи на производствени цени, без облага. Приятелят публицист е Светослав Метанов, който дружно с Емил Тонев, е създател на текстовете към фотосите. Оформлението е дело на Милена Вълнароваа, в екипа, работил над изданието е и коректората Мария Венедикова.
Ден преди Коледа Боришев се оказал с 500 книги, складирани в хола. Повечето от донорите към този момент са си получили бройките, други са дарили в допълнение по 50 лв., за да я получат. До през днешния ден, 1 януари от 500-те бройки са останали към 30. Който се интересува по какъв начин да се снабди, може да погледна във Facebook страницата и да разбере какво би трябвало да направи. Там Боришев е разгласил и отчет на направените дотук разноски.
Той към този момент работи по идващия си, по-личен план - който поради привързаността му към хартията е логически - нарича го „ Хартиен фейсбук “. За целта във всяка книга, получена от донор, има по една пощенска картичка, надписана с адреса на Боришев и със залепена пощенска марка. Авторът горещо моли читателите, да напишат мнението си за книгата, даже и да се единствено от три букви.
После би трябвало единствено да пуснат картичка в най-близката пощенска кутия. Всяка картичка е част от един огромен пъзел от петстотин картички с размери 240/315 см със снимка на Боришев. Дали и до каква степен неговият образ ще бъде приключен, зависи единствено от читателите му. А какво ще се случи с изображението, следва да разберем.
И най-после, защото отпечатаните бройки към този момент са на приключване, авторът събира поръчки за спомагателен тираж. Само че в случай че се съберат задоволително, новият тираж няма да бъде бял, като Белия албум на „ Бийтълс “, а с отрицателна, черна обложка (като Черния албум на „ Металика “). Боришев има и още една нова концепция, към момента в развой на обсъждане. Последната останала численост от „ Белия албум “ да бъде продадена на търг, като парите се прибавят към тези за възможния тираж на Черния албум. Името на спечелилия ще бъде сложено като донор на 20 бройки, които пък ще бъдет дарени на библиотеки, вузове, в които се учи публицистика, а за какво не и на Министерския съвет.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ